Програмиране на регионалното развитие – проблеми и предизвикателства

Програмиране на регионалното развитие – проблеми и предизвикателства

В момента, наред с продължаващите преговори на българското правителство с Европейската комисия по Оперативните програми за новия програмен период (2014 – 2020 г.), върви и процесът по изготвяне на Общинските планове за развитие.

Според Методическите указания от 2011 г. на тогавашното Министерство на регионалното развитие и благоустройството (сега Министерство на регионалното развитие), които определят обхвата, целите и условията, на които трябва да отговарят националните, регионални и общински планови документи, Общинските планове за развитие трябваше да са готови през м. септември 2013 г.

Пак в същите Методически указания е споменато, че „укрепването на стратегическия и интегриран подход за планиране и прогнозиране на икономическото и социално развитие на българските региони и общини продължава да бъде на дневен ред в съвременните условия”.

Много хубави клишета, само че няма нищо „интегрирано“ в подхода за планиране и нищо не доказва, че планирането на развитието на българските общини стои на дневен ред. Доказателства за това са следните факти:

  • Процесът на програмиране не се осъществява „от долу – на горе”, т.е. не се отчитат първо проблемите на местно ниво, въз основа на които след това да се планира регионалната и национална политика за устойчив растеж. Напротив, първо се задават националните приоритети, а общините щат не щат трябва да се съобразяват с тях;
  • Ако подходът беше интегриран, щеше да има някаква хронологична последователност при изработване на отделните планови документи, а не всичките да се готвят хаотично по едно и също време и често да нямат връзка помежду си; и
  • Предвид факта, че Европейската комисия все още не е одобрила Оперативните програми за новия програмен период говори красноречиво за способността на българските власти да се справят с програмирането на национално ниво, а какво остава за регионите и общините.

В заключение, това са само няколко примера за това как не трябва да се програмира регионалното развитие и въпреки, че процесът за вече настоящия (нов) програмен период все още тече, е добре да се помисли от сега за следващия (2021 – 2026 г.). Само по този начин българските административни единици на централно и местно ниво ще имат шанс да не повтарят (за кой ли път) старите грешки.